Травма – думa, която често се използва в разговори, подкасти и публикации за психичното здраве. Но въпреки че е популярна дума, разбираме ли наистина значението ѝ?
Обикновено травмата се свързва с тежки инциденти – като физически/сексуалн тормоз или катастрофални събития. Преобладаващият фокус е върху външното събитие или се смята, че то трябва да е нещо голямо, за да е значимо за човека. Това разбиране, обаче, може да ограничи разбирането ни и да пренебрегва взаимодействието между нашите вътрешни преживявания и начинът, по който сме отгледани в детството.
Според Габор Мате, канадски лекар и автор, „травмата не е това, което ти се случва, а това, което се случва в теб като резултат от това, което ти се е случило”.
Думата травма е гръцка дума за рана. Когато разберем произхода на думата, може да видим, че травмата не е събитието, което е причинило раната. Следователно травмата не е сексуалното насилие, травмата не е войната. равмата не е невъзможността на родителите ти да те видят такъв, какъвто си бил. Травмата е раната, която сме получили в резултат на това.
Нашето възприятие за себе си и света е преплетено с начина, по който обработваме травматичните събития и какъв смисъл им предаваме. Влиянието на травмата може да се прояви по различни начини, засягайки самочувствието, вярванията за света, другите и себе си; може да оформи нашето виждане за взаимоотношения, доверие и безопасност, както и да повлияе на нашето поведение и механизми за справяне.
Важно е да отбележим, че натрупващи се събития от на пръв поглед “дребни” индиценденти, когато се комбинират или са хронични, също може да бъде травматично за нашето детско възприятие. Тези преживявания може да не отговарят на традиционното определение за травматично събитие, но тяхното продължаващо влияние върху вътрешния свят на човек може да бъде дълбоко.
Мате предлага да изместим погледа си от външните събития към вътрешното измерение, където се разкрива истинското въздействие на травмата. С други думи емоционалните рани не са просто резултат от самите събития, а по-скоро дълбоките вътрешни промени и адаптации, които се случват вследствие на събитията.
Какви са аспектите на травмата?
Габор Мате идентифицира следните четири аспекта на травмата:
1. Липса на гъвкав отговор
Това представлява способността да бъдеш гъвкав, когато нещо се случи. Когато сме гъвкави, ние не реагираме автоматично, заучено или механично – почти без да осъзнаваме какво вършим. Възможност за гъвкав отговор е една от функциите на нашия префронтален кортекс/кора – частта от човешкия мозък, която ни отличава от другите животни. Префронталната кора е свързана с функции като вземане на решения, решаване на проблеми, самоконтрол и допринася за емоционалното регулиране и социалното поведение.
Да си представим следната ситуация: шофирате в големия град по време на трафик и някой ви отнема предимството. Ако в тази ситуация вие реагирате, най-вероятно ще се ядосате и ще кажете нещо подобно:”Какъв идиот само! Не вижда ли, че съм тук?! Сега денят ми е развален..”. Ако имате способността за гъвкав отговор, ще кажете нещо от сорта на: „О, този човек сигурно е под стрес или бърза повече от мен“ или просто: „Това не ми хареса.“ – но няма да бъде бурна реакция и вашето настроение и ден няма да бъдат развалени.
Травмата намалява способността ни за гъвкав отговор. И трафикът е един прост и обикновен пример, но тенденцията да реагираме може да се види в отношенията ни с нашите партньори, семейство и приятели, в работата и в много други ситуации.
2. Отчуждение
Случвало ли ви се е да имате силно предчувствие за нещо, да го пренебрегнете и след това да съжалявате за това? Според Габор Мате пренебрегването на инстинкта и интуицията е отчуждение от себе си.
През по-голямата част от човешката история сме живели в племена от типа ловци-събирачи. Съществата, които живеят сред природата, няма да оцелеят дълго, ако не се вслушват в собствените си инстинкти. Въпреки че днес живеем в “модерна цивилизация”, интуицията все още е валидна и важна, тъй като е част от нашата еволюция и природата като цяло.
Родени сме свързани с интуицията си. И понякога се случва нещо, което ни откъсва от нея и от самите нас. Спомнете си момент от детството си, когато сте имали силно предчувствие за дадена ситуация, може би свързано с дискомфорт или усещане, че нещо не е наред. Въпреки това, поради външен натиск или влиянието на авторитетни фигури, сте били принудени да пренебрегнете интуицията си и да се съобразите с очакванията на другите. В резултат на това сте направили избори, които противоречат на инстинктите ви. Ако подобни ситуации се случват често, губим връзката със себе си, какво е добре за нас и имаме трудности да разберем какво искаме, когато сме възрастни.
3. Свиване
Травмата е основно свързана със свиване – тя стеснява перспективата ни за света и имаме убедения за него (често несъзнателни). Например, едно е да кажем, че светът може да бъде суров, а друго е да твърдим, че светът е суров. Виждането, че светът има двете части в себе си: радост и тъга, показва по-широка перспектива в сравнение с виждането, че свтът е напълно ужасен.
Същността на травмата е в нейната способност да свива/стеснява. Ако ви се случи нещо лошо, но след това не сте с намалени способни и стеснени виждания, може да сте страдали, но не сте се травмирали. Травмата не е просот болка, а включва по-ограничени възгледите и способност да реагираме съзнателно, в сравнение с преди травматичното събитие.
4. Трудност да бъдем в настоящето
Травмата прави много трудно да бъдем в настоящия момент. Това се случва, защото настоящият момент е бил твърде болезнен и сме научили, че не е добре за нас и следователно не искаме да бъдем в него. Това е дисоциация от реалността тук и сега. Ето защо умовете ни неволно отиват в миналото, бъдещето или някакво разсейване – понеже е научено, че настоящият момент е непоносим.
Хората, за които е неъчможно да бъдат в настоящия момент, имат психоза. Техните умове създават алтернативен реалност, за да ги предпазят. Други хора, с по-малко затруднения да бъдат в настоящия момент, са диагностицирани с разстройство дефицит на вниманието и хиперактивност (ХАДВ) – в този случай умът постоянно прескача от едно нещо на друго и фокусирането в сегашния момент е много трудно. Важно е да се отбележи, че това е спектър и всички ние сме някъде на него.
Пример:
За да илюстрираме дълбочината на гледната точка на Мате, нека разгледаме един пример. Представете си човек, който е израснал в среда и семейство, където неговите емоции са били пренебрегвани. Въпреки че не е имало едно конкретно травматично събитие, този човек не е получил необходимото внимание, не е бил разбран или обгрижван емоционално. Постоянната липса на разбиране и приемане на неговото емоционално състояние, може да доведе до свиване, което затруднява човека да изрази себе си автентично. Как можеш да бъдеш автентичен, ако през детството ти никой не е искал да чуе за емоциите ти? Тази хронична липса на автентична връзка може да затрудни възможността за присъствие в сегашния момент, тъй като този човек носи тежестта на неразрешените емоции в себе си.
Освен това, тъй като травмата променя вярванията за света и нас самите, този човек ще види света през изкривени “очила” – това може да доведе до погрешно разбиране за техните способности, стойност и да създаде проблеми с доверието у другите. Например, човек, израснал в емоционално пренебрегваща среда, може да има вярването „Чувствата ми не са важни“ или „Аз не съм важен“.
Когато се срещнем с травмата и нейното въздействие върху нас, можем да започнем да ставаме цели отново. За да направим това обаче, трябва да навлезем дълбоко в нашата психика, емоции и тяло. За да се случи всичко това, е нужен холистичен подход. В нашите бъдещи публикации/статии ще проучим какво е холистична терапия и практики, които могат да ни подкрепят по време на това пътуване към автентичността.