A W A R E N E S S

Себеприемане – защо е важно и как да го създадем?

change

По време на личностното развитие и лечение, един от най-значимите подходи е базиран на перспективата на Карл Роджърс, хуманистичен психолог. Роджърс подчертава значението на себеприемането като трансформативна сила, която може да доведе до изцеление и благополучие. Себеприемането, както го описва Роджърс, включва безусловно приемане на себе си, без съдене или етикети. Това включва способността да разпознаваме и да приемаме своите чувства, мисли и преживявания. Според Роджърс, когато се приемаме, във вътрешния ни свят се създава състояние на психологическа безопасност, която от своя страна насърчава личния растеж и изцеление.

Защо себеприемането е важно?

Изследванията на Неф (2003) относно самосъстрадание показват, че хората, които имат по-високи нива на себеприемане, са по-устойчиви, изпитват по-ниски нива на стрес и депресия, и са по-удовлетворени от живота като цяло. Освен това себеприемането има важна роля в изграждането на здрави взаимоотношения. Изследванията показват, че хората, които се приемат заедно със своите несъвършенства е по-вероятно да изпитват усещане за стойност и автентичност. Което потвърждава вярването им, че заслужават любов и това им помага да се свързват истински и открито с другите (Brown et al., 2007). 

Съзнателността, практика,  вкоренена в осъзнаването на настоящия момент, е в съответствие с концепцията за себеприемане. Изследване на Shapiro et al. (2008) предполага, че осъзнатостта култивира себеприемането чрез насърчаване на неосъждащо наблюдение на нашите преживявания. Като прилагаме осъзнатост, се учим да признаваме мислите и чувствата си, без да ги определяме като добри или лоши, като по този начин подхранваме самосъстраданието. Освен медитацията, насочена към осъзнатост, има положителен ефект върху мозъчните региони, свързани със себерефелкцията и емоционалната регулация (Creswell et al., 2007 & Hölzel et al., 2011). 

„Интересен парадокс е, че само когато приемам себе си, такъв какъвто съм, само тогава мога да се променя.“ – Карл Роджърс

Когато се приемаме напълно с всичките си „недостатъци“ и уязвимости, създаваме среда, в която растежът има възможност да процъфти. Съпротивлението и самокритиката пречат на растежа, защото по този начин не се отнасяме към себе си с любов и затова липсва мотивация и желание да се развиваме. Приемането ни позволява да се отнасяме към промените с отворен ум и състрадателно сърце, освободени от срам и осъждане.

Как да развием себеприемане?

1. Практикувайте самосъстраданиe

Отнасяйте се към себе си с доброта и разбиране, особено по време на трудни моменти. Можете да опитате да говорите себе си със същата емпатия и подкрепа, както бихте говорели на близък приятел. Въпроси, които може да си зададете, за да подпомогнете този процес са: “Какво бих казал/а на моя най-близък човек, ако той е в същата ситуация? Бих ли ги осъждал/а или обвинявал/а?” 

2. Себерефлексия

Отделете време за интроспекция и изследване на вашия вътрешен свят. Дейности като водене на дневник и рисуване (или друг вид изкуство) могат да помогнат за по-дълбоко разбиране на своите емоции, мисли и убеждения. Например, след ситуация, която ви е афектирала, може да се попитате: “Какви емоции усещам, когато мисля за това? Какви мисли преминават през главата ми?”

3. Предизвиквайте самокритиката

Забележете своя вътрешен критик. Какво казва той, когато не достигнете своите очаквания? Опитайте се осъзнато да предизвикате негативните твърдения. Ако имате например осъдителна мисъл, която е “Винаги се провалям”, помислите за ситуации, които показват обратното. Можете да запишете това в дневника си или просто мислено да отбележите такива примери. 

4. Майндфулнес

Отделете време да бъдете изцяло в настоящия момент, без да осъждате своите преживявания. Практики като медитация или дълбоко осъзнато дишане могат да ви помогнат да развиете по-дълбоко и автентична връзка със себе си. Ако до момента не сте правели нещо подобно, може първоначално да направите водена медитация или да започнете бавно като направите осъзната практика за 5 минути или само за 1 минута.

5. Заобиколете се с хора, които ви подкрепят

Търсете хора, които ви приемат такива, каквито сте. Приоритизирайте взаимоотношенията, които подкрепят пътят на себеприемането и предлагат подкрепяща среда за растеж. Ако сте забелязали, че хората около вас имат тенденцията да ви осъждат вместо да ви подкрепят, говорете с тях относно как това ви кара да се чувствате, какво се опитвате да постигнете, или пък може да дискутирате това с вашия психолог.

6. Свържете се с психолог

Чрез терапия можете да опознаете по-добре своите вярвания и техните корени, да развиете стратегии за справяне и да работите в посока на себеприемане. Важно е да отбележим, че не може да видим собствения си гръб и това да имаме огледало е нужно, когато изследваме вътрешния ни свят. Помнете, че е от съществено значение да намерите психолог/психотерапевт, чийто подход ви допада и се чувствате в безопасност с него.

Библиография:

  • Neff, K. D. (2003). The development and validation of a scale to measure self-compassion. Self and Identity, 2(3), 223-250.
  • Shapiro, S. L., Carlson, L. E., Astin, J. A., & Freedman, B. (2008).
  • Creswell, J. D., Way, B. M., Eisenberger, N. I., & Lieberman, M. D. (2007). Neural correlates of dispositional mindfulness during affect labeling. Psychosomatic Medicine, 69(6), 560-565.
  • Hölzel, B. K., Carmody, J., Vangel, M., Congleton, C., Yerramsetti, S. M., Gard, T., & Lazar, S. W. (2011). Mindfulness practice leads to increases in regional brain grey matter density. Psychiatry Research: Neuroimaging, 191(1), 36-43.
  • Brown, B., Kashdan, T. B., & Disabato, D. J. (2007). How to let go of the self: Self-acceptance and its relationship to social connectedness, humility, and openness. Journal of Personality and Social Psychology, 92(2), 355-367.

Свързани тагове

Сподели с приятел

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *